Централен серозен хориоретинит
Централен серозен хориоретинит е състояние, при което се натрупва течност под външните слоеве на ретината. Това може да доведе до замъгляване на зрението и други субективни симптоми. Течността се образува от тъканен слой под ретината, наречен хороидея. Между ретината и хороидеята се намира слой от клетки, наречен пигментен епител, който играе ролята на бариера и подсигурява правилната им функция. Когато се наруши състоянието на пигментния епител, течността се натрупва под фоторецепторите или под самия епител, което води до намаление на зрението, виждане като ,,през вода“, разкривяване на правите линии и др.
Централната серозна хориоретинопатия обикновено засяга само едното око, но не липсват и случаи с оток и на двете очи. Това заболяване обикновено засяга централната част на ретината- макулата, която отговаря за централно, формено, фино зрение и поради това водещите
симптоми са:
- – затъмнено или замъглено централно зрение
- – тъмна зона, петно в центъра на зрителното поле
- – виждане на правите линии изкривени и прекъснати
- – наблюдаваните обекти могат да изглеждат с различен размер при сравнение
на образа от двете очи - – усещане за промяна на цветовете със засегнатото око
Най-често засегнати от това състояние са мъжете на възраст между 30 и 50 години- по-рядко се среща при жени. Стресът е основен рисков фактор. Други фактори, имащи отношение към развитието на централен серозен хориоретинит са:
- – използване на стероиди при лечение или от спортисти;
- – инфекция с Helicobacter pylori ( вид бактерии, които често водят до стомашно-
чревни проблеми ); - – автоимунни заболявания;
- – нарушения на съня, сънна апнея (многократно повтарящи се спирания на
дишането по време на сън); - – личности с поведение тип А (самокритично, динамично, конкурентно
поведение); - – хипертония (високо кръвно налягане);
Диагностициране
При съмнение за това заболяване офталмологът разширява зениците с капки, за да огледа ретината. След това по преценка на лекаря може да се наложи извършването на скенер на окото (ОСТ-оптична кохерентна томография) и флуоресцеинова ангиография. При ОСТ лазерен лъч сканира задната част на окото и предоставя подробни триизмерни снимки и данни за състоянието на ретината. Това помага да се измери дебелината на ретината и да се открие евентуален оток. При флуоресцеинова ангиография във вената на ръката се инжектира багрило. След това лекарят прави снимки на очите, като багрилото преминава в кръвоносните съдове на ретината и на база получените снимки се съди за наличието на болестно светене от ретината.
В повечето случаи ходът на това заболяване е благоприятен. Голяма част от пациентите усещат подобрение в рамките на един или два месеца дори без лечение. През това време офталмологът проследява състоянието, за да установи дали течността се резорбира. При някои пациенти, за съжаление, отокът не изчезва. В тези случаи може да се прибегне до лазерно лечение, перорални лекарства или инжекции в окото.
При около половината от пациентите с това заболяване може да се наблюдават и рецидиви. От изключителна важност са редовните контролни прегледи при офталмолог, защото дългосрочното натрупване на течност може да доведе до атрофични промени и трайно намаление на зрението.