Роговицата е гладката, лъскава и прозрачна обвивка на окото, която пропуска, пречупва и отразява светлината. Тя е изключително сложна тъкан, точно поради факта, че е абсолютно прозрачна.
Различни заболявания на роговицата могат да доведат до промяна във формата и нарушение на прозрачността й, в резултат на което зрението се уврежда и може да настъпи дори слепота. Най-честите заболявания, при които се налага извършване на трансплантация на роговица са каратоконус, увреждане на роговицата след операция за катаракта, състояния след травни, изгаряния и инфекции, както и при наследствени дистрофии.
Оперативното лечение при кератопластика има за цел да замени увредената, потъмняла или липсваща роговична тъкан с трансплантат от донор. По този начин помогне за възстановяване на нормалната структура и физиологични свойства на засегнатото око. Роговицата е аваскуларна тъкан, т.е тя не е кръвоснабдена и поради това след кератопластика рядко предизвиква имунен отговор и отхвърляне, за разлика от трансплантациите на други органи.
През последните 10– 15 години методите за трансплантацията на роговица претърпяват бурно развитие. Има два основни вида кератопластика – пенетрираща/перфоративна и ламеларна кератопластика. При перфоративната кератопластика се присажда донорска роговица в пълна дебелина. При ламеларната кератопластика се замества само увредения слой на роговица и очната травма от операцията е по-малка, което позволява и по-бърз възстановителен период. Основно ламеларните кератопластики можем да разделим на предни и задни. При предна ламеларна кератопластика (DALK) се заместват само увредените предни слоеве на роговицата (епител, Бауманова мембрана, строма) с донорски. Водещи показания са кератоконус, стромални дегенерации и дистрофии. При задна ламеларна кератопластика (DMEK, DSAEK) се заменят само увредените задни слоеве (Десцеметова мембрана, ендотел, задни отдели на стромата) с донорски. Водещи състояния, налагащи процедурата са дистрофия на Фукс, булозна кератопатия след операция за катаракта и др.
Възстановителният период след трансплантация на роговица зависи от типа на проведеното оперативно лечение. Той може да варира от няколко седмици до повече от година. Колаборацията с лекуващия лекар и проследяването е от изключителна важност за зрителната рехабилитация. Макар и незадължително, за определен период се провежда локална или системна терапия за модулиране на имунния отговор чрез кортикостероиди и имуносупресанти.
Още по темата можете да прочетете тук.