Страбизмът или кривогледството представлява заболяване, при което се наблюдава видимо отклонение на едната очна ябълка, при което зрителните оси не се пресичат върху общата фиксационна точка, а сключват ъгъл, наречен „ъгъл на кривене”. При това състояние образът на наблюдавания предмет попада върху некореспондиращи точки от ретините на двете очи. Това води до функционално разтройство на зрителния апарат с моторни и сензорни смущения.
Основно делим страбизма на две големи групи: конкомитентен (съдружно кривогледство) и инкомитентен страбизъм (паралитично кривогледство).
Конкомитентния страбизъм е относително често срещано състояние в детска възраст. То е не само фукционален дефект, който може да доведе до трайно намаление на зрението на едното око, но козметичният му характер повлиява тежко и психиката на децата. Факторите обсъждани за появата на съдружното кривогледството са генетична предиспозиция, рефракционни аномалии и
органични очни проблеми.
Много по-висока е честота на поява на страбизъм в семейства с членове с доказано вече такова състояние. От рефракционните причини за кривогледство в детска възраст най-често е некоригираното далекогледство и голяма разлика в диоптрите на двете очи. Обикновено хиперметропията е съчетана с конвергентен страбизъм заради нарушеното отношение акомодация-конвергенция. Дивергентните страбизми при децата по-често се свързват с късогледство. Органичните очни причини за кривогледство са състояния, водещи до намаление на зрението като мътнини в роговицата, конгенитална катаракта или пък промени в орбитите, очедвигателните мускули и лигаменти.
Втората голяма група кривогледство е т.нар паралитичен страбизъм. Той възниква внезапно и е характерен повече за по-зряла възраст, по-рядко след родови травми. Тази група страбизми се дължат на пареза на нервите, инервиращи очедвигателните мускули на очите. Получават се в следствие на възпалителни, исхемични, хеморагични, туморни, невродегенеративни,
травматични заболявания на мозъка. Клиничната картина се характеризира с затруднена подвижност на засегнатото око в зоната на действие на парализирания мускул, двойни образи,
дискомфорт, компенсаторно положение на главата, нарушена координация, трудности при четене и движение, виене на свят, гадене и др. Лечението на паралитичния страбизъм се състои в лечение на неврологичната причина от невролог. Неудобствата от двойните образи се тушират чрез оклузия на отклоненото око. Оперативно лечение на кривогледството, ако е необходимо, се извършва най-рано година след поява на симптомите, при условие, че консервативно лечение е изчерпало възможностите си.
Диагностиката на страбизма изисква задълбочен и последователен подход на изследване. Както при повечето заболявания се започва с щателна анамнеза. Разпитват се родителите за давността на проблема, постоянно ли го наблюдават или от време на време. Важно е как е преминала бременността и раждането, фамилната анамнеза. Често родителите свързват появата на изкривяването на очите със стресов момент или фебрилно състояние, които обаче са само отключващ фактор, а не причина. Децата обикновено нямат оплаквания от двоен образ, тъй като в ранна възраст некачественият образ от едното око бързо се потиска. Не се наблюдава компенсаторно положение на главата или ограничени движения на очите.
В началото страбизмът може да се проявява периодично, а в последствие да стане постоянен. Може да се отклонява само едното око, а може и детето да фиксира ту с едното, ту с другото око или т.нар алтерниращ страбизъм. Може и да се наблюдава различна посока на отклонение на окото- навътре (конвергентен страбизъм), навън (дивергентен страбизъм) или вертикални отклонения. Най-чест в детска възраст е конвергентния страбизъм или езотропията, като в по-големия процент от случаите, както споменахме, се свързва с некоригирано далекогледство.
Лечението е индивидуално и специфично при всяко дете. Започва с корекция на рефракционното отклонение. При едностранен или монолатерален страбизъм голям процент от децата развиват амблиопия или „мързеливо око”. Това е състояние, при което видимо здраво око е с ниско зрение и в началото е обратимо. При наличие на амблиопия се провежда плеоптично лечение или трениране на мързеливото око чрез закриване или пенализация (накапване на циклоплегични капки, които замъгляват зрението) на по-силното око. Ако проведеното консервативно лечение не даде резултат се пристъпва към оперативно лечение, което в най-общи линии се състои в преместване и скъсяване на определени очедвигателни мускули в зависимост от конкретния
случай.