ГОРЧИВИЯТ ОПИТ НА КЛОД МОНЕ С КАТАРАКТАТА ИЛИ КАК ПЕРДЕТО МОЖЕ ДА ЗАСЕГНЕ ЦВЕТОУСЕЩАНЕТО
Знаете ли, че катарактата може да засегне цветоусещането ви? За щастие катаракталната хирургия е много по-успешна и безопасна в сравнение с операциите преди 100 години…
Френският импресионист Клод Моне (1840–1926 ) около 60-годишна възраст развива катаракти на двете си очи. През 1913 Моне пътува до Лондон за консултация с немския офталмолог Ричард Лайбрайх в болница „Св.Томас”. Интересен факт е, че самият Лайбрайх имал интереси в областта на изкуството и бил публикувал статия относно ефекта на очните заболявания върху художниците Търнър и Малреди. Лайбрайх предписал нови очила и препоръчал операция за катаракта на дясно око, но Моне отказал. До 1914–1915 Моне започнал да преживява сериозни трудности. За да избегне употребата на погрешните цветове, Клод Моне прибягвал до надписване на тубите с боя и до специална подредба по цветове. Отблясъците от слънчевата светлина усложнили ситуацията още повече и Моне често носел шапки с широка периферия, за да избегне дразненето. Постепенно цветните следи под четката му ставали по-широки, а катарактите – по-брунесцентни.
През 1922 Моне потърсил помощ от друг офталмолог- Чарлс Кутела, който отразил в медицинските документи зрителна острота 0.1 (10%) на лявото му око и само усещане за светлина пред дясното око на Моне. Тъй като импресионистът продължавал да отказва операция, Кутела предписал мидриатици (капки за разширяване на зениците) с надеждата да помогне на великия художник да получи повече светлина през напредналите си „пердета”. Само седмица по-късно Моне ентусиазирано писал на Кутела:
„Беше просто невероятно. Не съм виждал толкова добре от дълго време и съжалявам, че не дойдох при Вас по-рано. Капките ми позволиха да рисувам отново красиви картини, а не онези, които правех, докато не виждах друго освен мъгла.”
Положителният ефект на капките очаквано не продължил дълго. Моне накрая склонил да оперира дясното си oко. Извършена била операция през 1923 на два етапа- частично отстраняване на ириса с последваща екстракция на помътнялата леща. Следоперативният период, през който Моне трябвало да лежи по гръб неподвижно, не му понесъл и след по-лека трета процедура за отстраняване на уплътнена задна капсула, Моне писал на Кутела:
„Дълбоко съм разочарован, че се подложих на тази фатална операция. Извинете ме, че говоря толкова директно, но искам да Ви кажа, че е престъпление, че ме поставихте в тази ситуация.”
Свикването със силните очила след операцията било още една трудност за Моне. Той се оплаквал от изкривяване на образите с новата си корекция и от синкав оттенък на наблюдаваните обекти (цианопсия). През 1924 друг офталмолог- д-р Мавас, предписал „най-новите” затъмнени стъкла на Zeiss и Моне получил временно облекчение. Не отнело много време и оплакванията от сини оттенъци отново се върнали. Наложило се Мавас да закрие лявото око на Моне, което помогнало, и през 1925 Моне се радвал на зрителна острота от 0.65 (65%) с корекция +10.00/+4.00 × 90, и успял да се завърне към творчеството си.
Следоперативните творби на Моне се отличават с деликатни цветови схеми основно в нежно синьо и зелено, напомнящи на по-ранните езера и градини в картините му. Въпреки това, неговите късни творби, създадени под въздействието на катарактата, са връзката между импресионизма и модерното абстрактно изкуство.
Източници:
- Marmor MF, Ravin JG. The artist’s eyes. New York, NY: Abrams; 2009.
- Liebreich R. Turner and Mulready. On the effect of certain faults of vision on painting, with especial reference to their works. Nat Proc Meet Memb R Inst. 1872;6:450–463.
- Behrman S. Richard Liebreich, 1830–1917. First iconographer of the fundus oculi. Br J Ophthalmol. 1968;52(4):335–338. [PMC free article] [PubMed]
- Marmor MF. Ophthalmology and art: simulation of Monet’s cataracts and Degas’ retinal disease. Arch Ophthalmol. 2006;124(12):1764–1769. [PubMed]
- Wildenstein D. Monet or the triumph of Impressionism. Köln: Taschen GmbH; 2010.
- Ravin JG. Monet’s cataracts. JAMA. 1985;254(3):394–399. [PubMed]