Блефарити
Блефарити са възпалителни заболявания на клепачите и са честа причина за очен дискомфорт и дразнене при различни възрастови групи и етноси. Въпреки че сами по себе си не са опасни за зрението, блефаритите могат вторично да доведат до сериозни промени в роговиците.
От анатомична гледна точка делим блефаритите основно на предни и задни, въпреки че често симптомите им се припокриват. Предните блефарити засягат кожата на клепачите, основата на миглите и техните фоликули и често ги класифицираме като стафилококов или себореен блефарит. Задните от своя страна засягат Мейбомиевите жлези и техните изходни канали, като етиологията е разнообразна.
Рискови фактори и съпътстващи заболявания
Сухо око
Сухи очи се срещат при половината пациенти със стафилококов блефарит. Установено е и обратното явление, което се дължи на намаление на количеството на слъзния лизозим и имуноглобулини при сухи очи, което съответно води до повишена резистентност на бактериите и повишена честота на стафилококовите блефарити.
Между 25% и 40% от пациентите със себореен блефарит и дисфункция на Мейбомиевите жлези също имат сухи очи. Това е резултат от ускореното изпаряване на слъзния филм поради дефицит на липидната компонента на сълзата.
Кожни заболявания
Според литературни данни розацея се среща при 20% – 42% от пациентите с блефарит. Характерните промени включват зачервяване, телеангиектазии, проминиращи мастни жлези и пъпки.
Себорейният дерматит, характеризиращ се със засилено омазняване на кожата на скалпа, ретроаурикуларната област, глабелата (областта между веждите), назолабиалните гънки е описан при 33% – 46% от болните с блефарит.
Демодикоза
Демодексът е микроскопичен кожен кърлеж, който живее в Мейбомиевите жлези, мастните жлези, космените фоликули на човека и той често причинява хроничен блефарит. При тази група пациенти се наблюдават характерни цилиндрични обвивки около миглите. Ролята на Демодекс не е напълно потвърдена, тъй като той се среща и при пациенти без симптоми и оплаквания.
Симптоми:
Симптомите на блефаритите включват зачервяване, парене, дразнене, сърбеж, сълзене, крусти в основата на миглите, секрет и залепване на клепачите, дразнене от светлина и замъгляване на зрението. Изброените симптоми се припокриват при различните блефарити. Обикновено симптоматиката е по-изразена сутрин, като може да се редуват епизоди на влошаване и ремисия.
При пациентите с това заболяване е по-честа и появата на ечемици.
Лечение:
Блефаритът е хронично състояние с чести епизоди на влошаване. Основните цели на лечението са контрол на възпалението и облекчаване на симптомите.
Топли компреси, масажи и хигиена на клепачите. Топлината и масажите спомагат за втечняването и изтласкването на гъстия мастен секрет на Мейбомиевите жлези. Често предписваме хигиенни кърпи за клепачи или бебешки шампоан за почистване на крусти и засъхнал секрет.
Локалната и пероралната антибиотична терапия са важна част от успешното лечение. Капките и мехлемите подпомагат елиминирането на бактериалната инфекция. Таблетната форма на тетрациклини или макролиди са показани при пациенти с дисфункция на Мейбомиевите жлези, при които не се постига добър контрол само с хигиена на клепачите, както и при пациенти с придружаваща розацея.
Локалната стероидна терапия е с доказан добър симптоматичен и противовъзпалителен ефект. Дозата постепенно се редуцира и терапията се прекратява при туширане на възпалението.
Тъй като голяма част от пациентите с блефарит изпитват сухота, овлажняващите капки допълват лечението. Винаги за предпочитане е употребата на изкуствени сълзи без консервант.
Разнообразното хранене и приемът на есенциални мастни киселини са силно препоръчителни. Омега-3 киселините подпомагат справянето с възпалителния процес и редуцират сухия синдром.
При пациентите, при които е с доказан Демодекс, е установено, че употребата на шампоан и олио с чаено дърво за почистване на клепачите за най-малко 6 седмици има добър ефект.
Прогноза:
Блефаритът е хронично заболяване с периоди на подобрение и влошаване на състоянието. Пациентите трябва да бъдат информирани, че симптомите може да бъдат потиснати, но пълното излекуване е рядкост. Понякога тежките блефарити могат трайно да променят клепачния ръб или да доведат до увреда на зрението в резултат на повърхностна кератопатия, роговична неоваскуларизация и разязвяване. Пациентите с възпалителни лезии по клепачите, съмнителни за злокачествени, трябва да бъдат бързо насочени към подходящ специалист.